Loading...

Добре дошли в официалната страница на Радунци

"Белият дом" на Балканите ви очаква с прохладния си и свеж въздух, чудесна планина и удивителни природни забележителности.

Предимствата на Радунци

  • най-чистия въздух в България;
  • тишина и спокойствие;
  • няма работещо кино, почти няма покритие на мобилни мрежи, слаб или никакъв интернет;
  • огромни пространства за игри за вашите деца;
  • множество планински маршрути;
  • няма промишлени замърсители;
  • собствено водоснабдяване;
  • собствена канализация.

История

Специализирана болница за белодробни болести с. Радунци е разположена сред зелените склонове на южната част на Централна Стара планина, на 670 метра надморска височина.

Историята на някогашния противотуберкулозен санаториум е написана през 1965 година от професор Руси Радков – бивш председател на Висшия медицински съвет и главен директор на Народното здраве през периода 1930 – 1939 година, чийто ръкопис се пази и до настоящия момент в архива на болницата. През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав на която влизат – професор Васил Моллов, професор Тошко Петров, професор Руси Радков и инженер Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на подходящо място за нов санаториум, изхождайки едновременно от климатично – метеорологичните условия на местността. Проучванията продължават 20 месеца.

С указ на Негово Величество Борис III се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия (Държавен вестник брой 187/1936 г.), а през 1937 година се издава втора Наредба – Закон за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци (ДВ, бр.188/1937 г.). през същата 1937 година се изработва и конкурсна програма за идейна скица, който конкурс спечелва архитект Ангелова, немска възпитаничка. Строителството му започва през пролетта на 1939 година, но Втората световна война “замразява” строежа през 1940 година до вече издигнатата четириетажна сграда. След 9 септември 1944 година продължава строежът на санаториума без да има съмнение в целесъобразността на започнатото строителство, изхождайки от заболеваемостта и смъртността от тази коварна болест и пораженията, които е нанасяла туберкулозата на българския народ.

Откриването на санаториума става на 1 ноември 1955 година. По повод на това откриване в. "Отечествен фронт" от 01.11.1955 година печата дописка от д-р Васил Нинов, който под заглавие "Днес се открива санаториума Радунци" – съобщава "Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна сграда – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза...". През месец март 1955 година чрез отдел "Народно здраве" назначава първата група служители: 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки. Започват дни на себеотрицание, героизъм и младежки ентусиазъм за подготовка на санаториалната сграда да приеме първите болни, което става на 01.11.1955 година, когато са приети 50 болни с костно-ставна туберкулоза – мъже, без разкрити диагностични звена, без рентгенов апарат и лаборатория. Постепенно легловата база се разширява, разкриват се отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото отделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза, а по-късно само белодробна-стабилизирани форми, а впоследствие и открити форми с каверни и бацилоотделители.

Легловата база през 1960 година нараства на 500 легла, а заедно с това расте броят на служителите. През 1962 година са открити вече 600 легла, а през 1963-1964 години са открити и оборудвани с модерна съвременна апаратура – бронхологичен кабинет, отделение с 50 легла и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за изследване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и отделение за очна туберкулоза, единствено в страната.

Така постепенно понятието "санаториум" загубва своя смисъл и с Решение на МНЗСГ от 1964 година заведението е категоризирано като туберкулозна болница. През същата година Националния преглед по санаторно хигиенно състояние и охрана на труда в здравните заведения "Радунци" е обявен за национален първенец. 1967 година легловата база расте – разкрити са 645 легла, а заедно с това се преустройства и модерно обзавежда рехабилитационен комплекс. През 1968 година (15. 09) с Постановление № 30 на МС от 28.06.1965 година и Заповед № 13 – 2226/26.06.1967 година на МНЗСГ, се разкрива школа за квалификация и преквалификация с разкриване на курсове по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество.

През септември 2000 година ДЪРЖАВНА БЕЛОДРОБНА БОЛНИЦА е преобразувана в Търговско дружество "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци" ЕООД с 300 легла.

В историята на болницата ще останат завинаги записани имената на нейните ръководители:

  • Д-р Галентин Грозев – изпълняващ гл.лекар през 1955-1956 година.
  • Д-р Киро Киров – гл. лекар 1956 - 1957 г.
  • Д-р Минчо Димов – гл. лекар 1957 - 1961 г.
  • Д-р Онуфри Владков – гл. лекар 1961 - 1991 г.
  • Д-р Петко Малинов – мед. директор 1991 - 1992 г.
  • Д-р Камен Гърдев – мед.управител 1992 - 1997 г.
  • Д-р Белчо Белчев – мед. директор 1997 - 1998 г.
  • Д-р Милко Димитров – мед. директор 1998 - 2000 г.
  • Д-р Маргарита Йонкова – управител от 2001 г. - 2014 г.
  • Д-р Милко Димитров - управител от 2014 г.

Приятели